- ёб
- I[ياب]1. асоси замони ҳозира аз ёфтан2. ҷузъи пасини баъзе аз калимаҳои мураккаб ба маъноҳои «ёбанда» «ёфтанӣ» ва «ёфташуда»: комёб, дилёб, ноёбII[ياب]кит. ёва, ёвагӯӣ
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.